В областите Монтана, Видин и Враца има общо 231 професионални приемни семейства, които се грижат за малко над 200 деца, показват данните на социалните служби.
Въпреки това, броят на приемните родители намалява, като основната причина е липсата на социална сигурност.
Според Националната асоциация по приемна грижа приемните родители са на граждански договори, което означава, че нямат осигурителни права при болест, безработица или майчинство.
Освен това, между настаняванията на деца те остават без доходи, което ги демотивира.
В област Враца приемните семейства са 63, като само в осем от тях няма настанени деца. Директорът на Регионалната дирекция „Социално подпомагане“ Мария Търнавска посочва, че преди години броят им е бил над 100.
„Целта не е да получаваш средства от държавата, а да осъзнаваш, че полагаш качествена грижа за дете,“ казва тя.
В Монтана приемните семейства са 86 и се грижат за 74 деца. Според директора на социалната служба Валери Димитров намаляването на броя им се дължи на лични причини или неспазване на нормативите.
„Често тези хора се приемат като истински родители и смятат, че могат сами да вземат решения за децата, но има строги правила и решенията се вземат от социалните служби,“ коментира той.
Във Видин приемните семейства са 82, като в областта са закрити двата дома за деца – във Видин и Белоградчик.
На национално ниво средномесечният брой деца в приемна грижа през миналата година е бил 1480, като 151 от тях са с увреждания. Според Александър Миланов от Националната асоциация по приемна грижа, водещият брой на настанените деца до 3 години се дължи на законовата забрана за настаняването им в институции.
Въпреки че приемните семейства в България са 1638, в около 400 от тях няма настанени деца. Най-много приемни семейства има във Варна, Хасково, Монтана, Шумен и Пазарджик.
