Въпреки че България разполага със значителни водни запаси, проблемът с безводието в някои градове остава сериозен.
По данни на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), страната има средногодишни повърхностни водни ресурси от 17,7 милиарда кубични метра, докато консумацията е едва 5 милиарда кубика.
„Вода газим, жадни ходим“ – така обобщи ситуацията пред БНР проф. Петър Калинков, преподавател в УАСГ и зам.-председател на Българската асоциация по водите. Според него основният проблем е високото ниво на водни загуби, които средно за страната достигат 60%. Това включва както реални физически загуби от течове, така и търговски загуби от нерегистрирана и неплатена вода.
Най-сериозно засегнати са градове като Монтана, Перник, Плевен, Търговище, Сливен и Шумен, където загубите стигат до 80%. В същото време София е сред местата с най-нисък процент на загуби – около 34%, като прогнозата за 2025 г. е той да спадне до 32%.
Проблемът с водните загуби се дължи основно на старата водопроводна мрежа. В много райони все още се използват етернитови и поцинковани тръби, които корозират и създават скрити течове. Според проф. Калинков подмяната на ВиК мрежата води до значително намаляване на загубите – пример за това е Враца, където след обновяването на системата потреблението е спаднало от 24 на 9 милиона кубически метра годишно.
Освен амортизираната инфраструктура, климатичните промени също оказват влияние върху водоснабдяването, като водят до неравномерност на валежите и допълнително утежняват ситуацията в засегнатите региони.