Проблемът с достъпа до чиста и безопасна питейна вода остава един от най-сериозните за жителите на област Монтана. Темата е сред основните акценти в работата на народния представител от „Възраждане“ Петър Петров, който нееднократно е поставял въпроса пред държавните институции.
По негови данни загубите на вода в областта надхвърлят 70%, а в някои общини достигат и над 80%, въпреки вложените през годините значителни публични средства. Според Петров това е показател за дълбоки проблеми във ВиК сектора, свързани с некачествени ремонти, използване на неподходящи материали, чести аварии и липса на достатъчен контрол върху разходването на средства.
Народният представител е подал сигнали до Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Прокуратурата и Регионалната здравна инспекция, като е настоял за проверки на качеството на водата и състоянието на водоснабдителната мрежа в различни населени места от региона.
Сред най-тревожните случаи, които той поставя, са проблемите с водоснабдяването и качеството на водата в селата Кобиляк, Громшин и Бели брег в община Бойчиновци, Трайково, Долно Линево и Станево в община Лом, село Винище в община Монтана и село Долни Цибър в община Вълчедръм. По думите му в част от тези населени места хората от години живеят при сериозни затруднения с достъпа до вода, годна за пиене.
Петров е поставил въпроса и на парламентарно ниво, като е поискал информация за качеството на питейната вода и за наличието на показатели над допустимите норми, включително арсен, манган и хлор. Според него използването на водоноски като временно решение също поражда рискове и не може да бъде дългосрочен отговор на проблема.
По информация, огласена от него, след подадени сигнали и искания за изследвания през последните шест месеца ВиК – Монтана е санкционирано за нарушения на нормативните изисквания с имуществени санкции на обща стойност 13 000 лева.
Народният представител нееднократно е заявявал, че липсата на координация между институциите е сред основните причини водната криза в региона да се задълбочава. Според него отговорността е разпределена между няколко държавни и местни структури, което често води до забавяне на решенията и до липса на реална отговорност.
Освен върху инфраструктурните проблеми, Петър Петров акцентира и върху необходимостта от опазване на природните ресурси и водоизточниците. Той е настоявал и за проверки, свързани със строителство в защитени зони и с потенциални рискове за околната среда в област Монтана.
В публичните си изяви и срещи с граждани Петров продължава да поставя темата за водата сред водещите за региона, като настоява за цялостна подмяна на остарялата водопреносна мрежа, по-строг контрол върху обществените поръчки, инвестиции в качествена инфраструктура и дългосрочна държавна стратегия за управление на водните ресурси.
Темата за водната криза в област Монтана остава болезнена за местните хора, а решаването ѝ продължава да изисква конкретни действия, координация между институциите и устойчиви решения.
