Регионалният исторически музей в Монтана е изразходвал 623 391 лева през 2025 година, показва официалният годишен отчет на институцията. Анализът на финансовите данни разкрива, че по-голямата част от публичните средства са насочени към издръжката на персонала, докато за реална музейна дейност и развитие остават сравнително ограничени ресурси.
Най-голямото перо в бюджета са заплатите, осигуровките и социалните разходи, които възлизат на приблизително 503 749 лева. Това представлява над 80 процента от всички отчетени разходи за годината. В сумата са включени възнагражденията на служителите, допълнителните плащания, задължителните осигуровки, както и ваучери за храна на стойност 12 358 лева.
За издръжка на музея – електроенергия, вода, материали, външни услуги, командировки, застраховки и текущи ремонти – са отделени около 118 648 лева. Това е приблизително 19 процента от бюджета. За техника и оборудване, включително компютри, принтери, климатик, специализирани машини и озвучителна система, са похарчени едва 7 596 лева.
Средствата за обогатяване на музейните фондове също остават сравнително ниски. За закупуване на произведения на изкуството за Художествената галерия са отделени 10 373 лева, а за книги, юбилейни монети, пощенски марки и абонаменти за специализирана периодика – още 12 358 лева.
На този фон собствените приходи на музея за цялата 2025 година възлизат на едва 5 392 лева. Те са формирани основно от продажба на билети, сувенири и печатни издания, наем на зала и застрахователно обезщетение. Така институцията покрива по-малко от един процент от разходите си със собствени средства, а над 99 процента от финансирането идва от бюджета.
В отчета се посочват и различни ремонти, както и изготвянето на инвестиционен проект за т.нар. „Макавеева къща“, както и обновяване на туристически павилион край крепостта „Калето“. За тези дейности обаче не са публикувани конкретни финансови стойности. Посочено е единствено, че средствата са осигурени от преходен остатък от предходната година.
Данните ясно очертават модел на финансиране, при който основната част от бюджета отива за издръжка на персонала, докато средствата за развитие на музейната дейност, модернизация и привличане на посетители остават на заден план. На практика Регионалният исторически музей в Монтана функционира почти изцяло като структура на бюджетна издръжка, с минимални собствени приходи и ограничени инвестиции в културна дейност.
