Освен за комуникация, Фейсбук днес се използва и като източник на информация. В средата на м.г. институтът „Ройтерс“ за изследване на журналистиката публикува доклад, според който като основен източник на новини – 76% от анкетираните българи са посочили онлайн източници, включително социалните медии, 63% ползват телевизиите и едва 12% – печатните медии. При социалните медии най-популярен е Фейсбук, като 64% от анкетираните ни сънародници го използват за новини, а 77% – „на общо основание“.“С идването на Фейсбук и социалните мрежи се промени самата парадигма на комуникационния процес“, каза за БТА проф. Лилия Райчева – преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. „Една от причините е, че потребителите стават и продуценти на съдържание. Това е предвидено още през 1980 г. в „Третата вълна“ на изследователя Алвин Тофлър. Той въвежда понятието „протребител“ – съчетава потребител и продуцент на новини. И актуалността на съобщенията във Фейсбук е изключително важна. Тя поражда съперничеството за вниманието на потребителите между социалните мрежи и традиционните медии“, коментира проф. Райчева.
„Развитието на социалните мрежи и специално Фейсбук оказаха доста голямо внимание върху живота на всички и начина, по който употребяваме информация“, коментира Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ-България). Той посочи, че информацията се персонализира спрямо нашите предпочитания, алгоритмите я подреждат и тя идва при нас и оформя възгледите на голяма част от обществото.
Фейсбук и влиянието му върху журналистиката
„Първоначалната цел беше да се свързваме по-лесно помежду си. Следващата – да демократизират общуването в интернет, но заради техния модел стана така, че ефектът от това демократизиране е доста нееднозначен. Изместиха до голяма степен част от журналистиката“, каза Радев и добави, че най-вече е повлиял на печатните медии. „Вместо да получаваме информация, преминала през филтъра на професионални журналисти, се стигна дотам, че голяма част от информацията получаваме от социалните мрежи според техните алгоритми, които подбират какво да ни покажат и какво да скрият. Тези алгоритми са настроени така, че да задържаме колкото се може повече вниманието си в социалната мрежа“, коментира той. Има проблеми, свързани най-вече с отговорността на тези, които споделят съдържание“, каза проф. Райчева. „С появата на неточни и непроверени данни, бързо запълващи информационния вакуум, се формира обществено мнение, което често пъти може да не съответства на реалността, а това е пагубно за журналистиката и създава големи предизвикателства пред спазването на професионалните стандарти. Така социалните мрежи спомагат за разпространение на дезинформация, което е контрапродуктивно за демократичните общества“, обясни тя.
По думите на проф. Райчева чрез Фейсбук информацията се движи по-бързо, но тя трябва да бъде верифицирана и всеки, който уважава журналистическата професия, би очаквал официалното и проверено съобщение. „Новият Европейски закон за свободата на медиите предлага обща рамка за защита тъкмо на редакционната независимост на медиите в Европейския съюз, на плурализма, на качеството на журналистическото съдържани и много важно – на прозрачността на медийната собственост“, допълни тя.
Според него винаги, когато говорим за борба с дезинформация, трябва да отчитаме баланса и недопускането на цензура. „Има усилия, които могат да се направят, и са ефективни в борбата срещу дезинформацията. Колко и в каква степен зависи от волята на социалните мрежи и публичния натиск върху тези платформи“, обясни Радев.
Влиянието на Фейсбук върху хората
„В изследване в рамките на европейския проект МЕДИАДЕЛКОМ екипът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ установява, че в поредицата от пет парламентарни избора -2021 г. – 2023г., активността на политическите лидери във Фейсбук страниците им не е повлияла на изборните резултати“, посочи проф. Райчева.
„Данните показват, че в по-крехките демокрации с по-уязвими медийни системи, каквато е нашата страна, залитането към социалните мрежи няма как да не влияе върху спада на доверието към традиционните медии. Продължаваме да сме подвластни на двата взаимосвързани процеса – медиатизация на политиката и политизация и комерсиализация на медиите“, коментира тя.
По думите й големите социално-политически промени, които започват преди повече от три десетилетия в бившите социалистически страни, са катализирани от новите информационни и комуникационни технологии. „Тяхното стремглаво развитие обаче изпреварва напасването със законовата и регулаторната рамка, очертаването на бизнес моделите в медийната среда, осмислянето на професионалните стандарти и психологическите нагласи на аудиторията. Всяко нововъведение е като нож с две остриета – от една страна е много позитивно усещането за свобода във Фейсбук, но от друга – хората все още не са достатъчно подготвени за напастта на фалшивите новини в цифровата комуникационна среда“, каза още проф. Райчева. Според нея вече сме изправени пред ново предизвикателство – справянето с инвазията на изкуствения интелект.
„Не трябва да позволяваме на социалните мрежи да изместят професионалната журналистика, защото тя има своето място. Ако досега изкуственият интелект (ИИ) на социалните мрежи – т.нар. алгоритми, подрежда и избира какво съдържание ще видим, от сега нататък ИИ ще може и да създава съдържание. Много е важно да не се изоставя професионалната журналистика, следваща етични стандарти. Журналистиката, която да може да изпълнява ролята си – да държи хората с власт отговорни и да информира коректно обществото“, заяви Иван Радев.
