“Само преди девет дни се проведоха парламентарните избори в България. Затова, на първо място, като избран депутат от 51-то Народно събрание на Република България, бих искал да изкажа своята благодарност на домакините от Парламента на Босна и Херцеговина за отличната организация на нашата среща.
Фактът, че Междупарламентарната асамблея на православието провежда своето заседание, както и представянето на книжното издание на „Църквите Света София по света“, което ще се състои утре тук, в Сараево, е важен знак, че Босна и Херцеговина на практика реализира спазването на основната ценност на свободата и толерантността между различните религии, създава най-благоприятните условия за плодотворен диалог между различните религии. А както знаем, този диалог е сред приоритетите на нашата Асамблея.
Второ, искам да изразя и положителната оценка на българската делегация за работата на генералния секретар д-р Харакопулус и целия му екип, както и за свършеното през последните шест месеца, за което получихме отчет тук. Българският парламент отчита и факта, че всички тези дейности, вкл. тези, които се състояха в Италия, Швейцария и Германия, които бяха представени, се извършват с малък бюджет, чийто принос не е актуализиран от десетилетия. Затова призоваваме държавите-членки да обмислят увеличаване на вноските си в Асамблеята, нещо, което някои членове на организацията, като България, вече направиха доброволно.
За мен особено важни теми, които генералният секретар д-р Харакопулус е обсъдил по време на своите срещи на високо ниво и различни събития, са продължаващото нарушение на международните ангажименти от страна на Анкара (по-конкретно на Конвенцията за световното културно наследство), а именно превръщането на базилика „Света София“ ” в Истанбул в джамия, както и продължаващата обезпокоителна тенденция във външната политика на Ердоган за разширяване на влиянието на Турция чрез исляма в региона на Югоизточна Европа и Балканите, подчертано по-рано тук и от нашия колега от Албания.
Последното представлява директен опит за реализиране на пантюркизъм и конфронтация с европейските християнски ценности. По отношение на базиликата „Света София“ всички знаем колко усилия полага нашата Асамблея, за да информира и активира международната общност срещу този нелегален акт, който не трябва да излиза от дневния ред на европейската и християнската общност. За мен остава отворен въпросът какво точно прави ЮНЕСКО по този случай и ще помоля, ако има такава информация, господин генералният секретар да я сподели тук. Проверявайки уебсайта на организацията, намираме само едно изявление от 2020 г.
Има още една тема, която искам да спомена, тъй като тя беше повдигната и от генералния секретар д-р Чаракопулус в началото на днешната ни работа – а именно – кризата в Близкия изток. Радвам се, че той не се позова на геополитическия аспект, а основно на защитата на нашите християнски ценности и християнското наследство.
Бих искал обаче да добавя нещо: Нашите християнски ценности и християнско наследство се пазят и защитават от хората. И ако няма хора, те не могат да бъдат запазени и защитени. Според информации в медиите, в последните няколко седмици повече от половин милион жители на Ливан са били принудени да напуснат страната в посока Сирия, след израелските атаки. А знаете, че има огромна група от православни християни, които живеят в Ливан. Ето защо отново се позовавам на защитата на нашите християнски ценности и насърчавам още веднъж генералния секретар д-р Харакопулус, президента г-н Вълнеску и нашите колеги да разпространят силно послание за прекратяване на атаките, извършвани от Израел! Не само от политическа гледна точка, но и за защита на православните църкви и нашето християнско наследство. Посланието ни трябва да достигне до всички православни християни, които пострадаха от тези израелски атаки, но които искат да живеят мирно, и да им покаже, че една международна организация като нашата Асамблея ги подкрепя – която подкрепа, смятам, е една от основните ни цели през последните три десетилетия.
И накрая – уважаеми колеги, както знаете вече имаме новоизбран Европейски парламент. Контактите на нашата Асамблея с организацията трябва да продължат и да се активизират още повече на всички нива. Защото за нас като народни представители това е един от преките пътища, чрез който ще можем да провеждаме политиката за защита и гарантиране на християнските цивилизационни ценности в европейското пространство и извън него”, каза Петър Петров по време на заседанието.
