И това доживяхме! Лидер на парламентарна сила, пръв фактор в държавата, амбициран за все по-публична власт, заплаши открито с насилие. “За последен път предупреждавам, че днес всичко ще бъде мирно. Ако не спрат да се опитват да се подиграват с вас, ще ги гушнем всички, както ми стояха в скута. Това е последният път, в който ще бъдем цивилизовани и мирни тук, пред парламента”, заяви Делян Пеевски на свикания от него митинг днес в София. Обикновено досега подобни заплахи идваха от маргинални и/или националистически групи, по подобен начин се самонахъсват футболни агитки. Е, вече и Пеевски.
Освен това той директно заплаши не просто депутатите или по принцип страната, ами и
с нахлуване на един конкретен адрес:
“Ако псевдопрезидентът и псевдопрезидентката продължават така, следващия път ще сме в президентството. Тази сграда се превърна в сейф с пачки. Неговото време свършва”. Добави: “Тези президент и вицепрезидент са нелегитимни. Г-н Радев, знам много за Вас и истината ще излезе наяве! Вие няма да бъдете спасителят!”. След още няколко подобни думи Пеевски отпрати дошлите с автобуси хора по домовете им из страната. Краткостта на митинга бе несъразмерна с патетиката. Просто изглеждаше, че чрез живата на сила на “народа” той иска да отправи брутални заплахи към другите политици, включително държавния глава – и нищо повече от това! Няма декларации, градация на реториката – заплахи, толкоз! Това определено е нов стил в митингуването у нас,
напомнящ за общуването в един тъмен свят,
където никой не се хаби в излишни приказки и директно може да се прицели във възможно най-големия авторитет.
За хората, които не следят стриктно хода на политиката у нас, е нужно разяснение: Пеевски иска чрез ДПС – Ново начало публично участие във властта; гневен е на приказките за “санитарен кордон” около него, които, явно, са не само условие на ПП-ДБ, ами и нещо напълно възможно. Та затуй протестира. Официално гласоподавателите му бяха извадени на митинг под надслов “Не сме фантоми, има ни”, – отговор на обвиненията, че “Новото начало” е купувало гласове. Но е ясно, че властта е голямата болка.
В цялата тази история има много политика, но и нещо повече от нея. Пеевски е държава в държавата, дори разполага с над държавен ресурс. Силен е, много. Оглавява фракция от партия, която поне до вчера бе етническа. Държавата ни е на Балканите. Та точно този силен човек, извел на митинг преобладаващо представители на един етнос тук на исторически размирните Балкани, открито заплаши с насилие, дори и държавния връх. В резултат
обществото следваше да е силно стресирано, изплашено. Но не е
“Преди малко Крум Зарков пи кафе с мен, тичам да го поздравя”, присмя се Румен Радев – понеже Пеевски бе казал, че Зарков ще прави президентска партия. С една дума – имаме “цивилизационна ситуация”, в която обществото ни счита, че този безспорно много силен човек плаши гаргите.
А сега няколко думи конкретно за политическите моменти в случващото се:
Докато Пеевски се раздаваше на микрофона пред хората си, Бойко Борисов предложи коалиция без ДПС-тата, тоест и без Пеевски. Колкото и да се лъже в тоя преговорен театър, или да се променят нещата, това бе отчетлив анти-Пеевски ход. Ако ПП-ДБ само му бяха проблемът на Пеевски – добре. Ама явно не.
Скачайки с бутонките на Румен Радев, Пеевски очевидно мисли, че из президентските кабинети се наливат основи на изпълнителната власт. Основи без нови начала. Пеевски определено е информиран човек. Ние, простосмъртните, може да заключим, че информацията му много-много не е грешна.
Политическата теория в нито една своя книга, страница, на нито един ред не обвързва императивно парламентарни партии и избирателите им с участие във властта. Тоест, най-спокойно парламентарно представен електорат може да остане в опозиция – иначе всички над чертата сили трябваше да управляват заедно. Това е ясно за всеки човек над 7-и клас, обаче Пеевски след изборите построи цяла теза – “Ново начало” има много симпатизанти, следователно трябва тя/те да са във властта. Затова е редно е да се каже, че тезата е смехотворна,
не отива да е родена от ум, претендиращ за сериозност
Но има нещо друго интересно – тъй както Бойко Борисов с политическите си тези се мъчи (поне на този етап), да се извади като безалтернативен за премиер, така и Пеевски – за участник във властта. Не е изненадващо като политически инструментариум – хиляди пъти гръмовни глупости са били претворявани в дела, само защото се повторят до несвяст и всеки (включително медиите, които следва да бъдат критични) забравя, че са глупости.
Да се коментира обстойно абсурдът точно Пеевски да е защитник на честта, морала и истината, е като да разказваме за топлата вода. Не го правим, само отбелязваме този далеч непрекрасен нов свят.
А накрая и малко оптимизъм, съвсем сериозно: До скоро се считаше, че ДПС е факторът за етническия мир у нас. България е не само етнически разнородна балканска страна, но и преди 40 години властта си позволи да преименува турския етнос, имаше насрещни атентати – наистина изглеждаше в годините на прехода, че сме едно потенциално буре с барут, нуждаещо се от охладител. Днес ДПС е разполовено, геополитиката – изключително сложна, но етническият мир не е заплашен – няма нищо по-хубаво от това.
