Планът за възстановяване и устойчивост на България и подадените по него проектни предложения от област Монтана бяха представени от Мария Панайотова от „Европа Директно Враца“ към Търговско-промишлената палата в града Това стана по време на местна конференция в Монтана по проект „Европа в България: Общо бъдеще“, който медиите изпълнява с подкрепата на Европейската комисия.
Панайотова обясни първо какво представлява центъра, като част от мрежата с общо 423 центъра в Европейския съюз. По думите й 13 от тях действат в България, а два са в Северозапада – във Видин и Враца.
Центровете са най-пряк достъп на гражданите до информацията от Европейския съюз, обясни Мария Панайотова и допълни, че Търговско-промишлена палата – Враца е сключила договор за функционирането на център „Европа директно“ от 2021 до 2025 година, като той освен Враца, обслужва и област Монтана.
Все по-често ще се чуват в близките години думите NextGenerstion EU, заяви експертът, обяснявайки, че това е временен инструмент за възстановяване с бюджет над 800 млрд. евро, който има за цел да поправи непосредствените щети, причинени от пандемията от коронавирус. „След нея Европа трябва да бъде по екологична, по-цифровизирана и по-добре пригодена към днешните и бъдещи предизвикателства. Основният инструмент на NextGenerstion EU е Механизмът за възстановяване и устойчивост. Общата му стойност е 723,8 млрд. евро. Те ще бъдат разпределени между отделните държави-членки на базата на изготвените от тях планове.
„България също има такъв план, който вече действа и се наслагва като финансов ресурс към програмите“, изтъкна Мария Панайотова.
Тя представи Плана, който разполага с 5,69 млрд. евро безвъзмездни средства, има 4 стълба с по три компонента всеки, 103 мерки, от които 47 са реформи, а 56 – инвестиции. При тяхното изпълнение трябва да се постигнат 346 ключови етапа и цели.
Мария Панайотова се спря поотделно на четирите основни стълба в Плана, с техните общо 12 компонента, посочвайки в кои области ще трябва да се направят реформи и в кои ще са инвестициите. „Безвъзмездните средства за разлика от програмите не могат да се случат без реформи“, посочи Мария Панайотова.
Тя информира присъстващите и че към днешна дата България все още не е направила искане за преразглеждане на Плана, каквото решение взе Народното събрание на 12 януари. Ако правителството подаде искане за преразглеждането му към ЕК – тя ще го разглежда 2 месеца, обясни Панайотова. След това ще започне да тече друг срок, който е за одобрение на Плана от всички държави членки и на практика означава отново внасяне на План за възстановяване и устойчивост.
„Всичко това, ако нямаме правителство и Народно събрание, трудно ще се случи до края на тази година, а това забавяне означава, че ще ни се наложи да вземем 3 години за 2, тъй като Планът е със срок 2026 година. Паралелно ще вървят и програмите за кандидатстване. Така 2024 година ще бъде изключително предизвикателна, с изключително голям финансов ресурс, който трябва да усвоим до 2026-2027 г. и да направим реформите“, предупреди експертът.
Мария Панайотова говори и за Професионалната гимназия по строителство, архитектура и компютърни науки „Проф. арх. Ст. Стефанов“, гр. Монтана, която е една от 28-те професионални гимназии в страната и единствена в област Монтана, определена за Център за високи постижения в професионалното образование и обучение, след комплексна оценка на професионалните гимназии в България. Статутът на център за високи постижения в професионалното образование ще осигури на училището финансиране до 3 462 857 лева с ДДС по Националния план за възстановяване и устойчивост в рамките на Процедура „Изграждане на центрове за високи постижения в професионалното образование и обучение“.
Средствата ще бъдат инвестирани в реконструкция и обновяване на съществуващия неизползван по предназначение кухненски блок за превръщането му в център за практическо обучение и за осигуряване на високотехнологично оборудване за всички специалности, което ще даде възможност учениците да усвоят най-новите технологии.
Центърът за високи постижения ще се използва и за обучение на възрастни и последваща квалификация и преквалификация на кадри от местния бизнес, в съответствие с потребностите му. Дейностите включват още разширяване партньорството между гимназията с работодателите и с висшите учебни заведения със сходна насоченост, обмяна на добри практики с професионални центрове от други държави и обучение на педагогически екипи.
Днешната конференция в Монтана е втората в Северозапада по проекта „Европа в България: Общо бъдеще“. Началото на дискусията за развитието на региона бе поставено на регионалната конференция във Видин, която се проведе миналата седмица. Първата местна конференция бе във Враца на 14 март, а следващите ще са в Плевен (21 март) и Ловеч (23 март). На 30 март ще бъде организирана Регионална конференция в Русе, с която ще започне поредица от конференции за Северен централен район.
Интересна и полезна информация за политиките на сближаване на ЕС може да намерите в специалната страница на медиите „Европа в България: Общо бъдеще“.
