Завършиха редовните археологически проучвания в квартал „Калетата“ на Лом, съобщи екипът на главен асистент д-р Владислав Живков от Националния археологически институт с музей при БАН.
Проучванията, които продължават за седма поредна година, са съсредоточени върху участък до западната крепостна стена на късноантична крепост. Основният акцент е поставен върху ранните периоди на обитаване преди изграждането на самата крепост.
Сред най-значимите открития е римско селище от II-III в., където е разкрита керамична пещ за изработка на съдове с червенолаково покритие. Селището е било важен икономически център с пристанище и митница, а проучената керамична пещ е запазена и експонирана на място. В разцвета на Античността, през II и началото на III в., Лом (тогава Алмус) е бил в разгара на своето културно и икономическо развитие.
Друга значима находка е казармена постройка от втората половина на I в., която е приютявала римско подразделение. Дълга над 30 метра и широка 10 метра, сградата разкрива живота на римските войници, като са открити множество вносни керамични съдове, бронзови предмети и монети. Казармата е била разрушена при нападение през 80-те години на I в.
Проучванията разкриха и по-ранен римски лагер, съществувал през първата половина на I в. Разкрити са три успоредни рова, които са обграждали крепостна стена от кирпичени тухли. Сходни укрепления са известни само на няколко места по река Дунав и Рейн, което подчертава значението на тези открития за историята на римската отбранителна линия в региона.
Проучванията обхванаха и по-ранни периоди – най-дълбокото открито селище датира от Късната бронзова епоха (около XI в. пр. Хр.) и принадлежи на културата Балей-Орсоя. Открито е жилище с глинен под, което хвърля светлина върху живота на местните общности преди римското присъствие.
Археолозите са открили близо 400 артефакта, които ще бъдат изложени в Исторически музей-Лом, като това допълнително обогатява познанията за историята на региона и неговата роля в римската и предримската епоха.