На 28 март Православната църква почита паметта на Св. мъченик Боян-Енравота, първият българин, който става мъченик за християнската вяра. Той е син на българския княз Омуртаг и е роден в края на VIII или началото на IX век. Боян-Енравота е известен със своето посвещение към Христос, което, въпреки опасността, решава да пази в тайна от своето семейство и от властите.
Легендата разказва, че Боян приел християнството по време на пленничеството си във Византия, когато се запознава с епископа Кинамон. Той, пленен при хан Крум, е поразен от учението на християнството и започва да проповядва вярата в Бога на своята родина. Приетото кръщение и новото име „Боян“ символизират новото начало в живота му. Въпреки че религиозната принадлежност по онова време била повод за сериозни конфликти, той оставил трайна следа в историята на България и християнството.
Тъй като не са запазени конкретни исторически сведения за мястото на неговата гробница, не е ясно къде са останките му, но това не намалява значението на неговата жертва и вяра. Св. Боян-Енравота е вдъхновяващ пример за решителност в спазването на вярата, независимо от опасностите и трудностите.
На този ден Православната църква отправя молитви в памет на Св. Боян, а празникът е повод за честване и на хората, носещи името Боян, Боянка, Бойко, Бойка и Албена. Тези имена се свързват със символиката на храбростта, смелостта и вярността към християнската вяра, които Св. Боян-Енравота показва в своя живот и смърт.
