По това какво е образованието ни днес, зависи какъв ще бъде бизнесът ни утре. Резултатите от последното изследване PISA за България са катастрофални. 54% от учениците са под критичния минимум на знания и умения по математика, 53% нямат елементарни четивни умения, а 48% са със сериозни дефицити по природни науки.
Какво не се случва в българското образование в момента и защо всички промени го правят нефункционално и не създават по-подготвени за живота и бизнеса младежи?
В момента българският технологичен бизнес се нуждае от нови кадри. Бихме казали, че ако има нещо, което може да спре растежа на българския бизнес към момента, е най-вече липсата на кадри. Как и в каква посока да тръгне българското образование, за да създаде необходимите кадри – в програма “Христо Ботев” коментират Добромир Иванов, изпълнителен директор на Българската предприемаческа асоциация, Люба Йорданова, старши специалист “Стратегически партньорства“ в “Заедно в час”, и Василена Динчева, учител по математика в 31 СУ “Иван Вазов”.
“Учениците, които излизат от училище днес, в голяма степен не притежават умения като аналитично мислене. Не могат да правят взаимовръзки между събития, не могат да разчетат графики, не могат да използват много базисни умения от четенето с разбирането и математиката в своя всекидневен живот”, казва Люба Йорданова.
До този момент липсва голяма реформа в образованието, която да бъде насочена към учениците, които да излизат с набор от умения, от които се нуждаят.
Според Василена Динчева родителите и училите не са обединени в това от какви знания и умения се нуждаят учениците.
Бизнесът трябва да застане начело на една обща платформа между общество, бизнес, министерство на образованието и законодатели, които да се обединят в конкретна и целенасочена промяна. Реформите не се случват по начина, по който трябва – много често се правят промени на парче и липсва цялостна визия.
По думите на Добромир Иванов страната се нуждае от решителни промени в образователната система, което трябва да бъде основен приоритет на правителството, не по-малък от Шенген и еврозоната.
Важни са следните компоненти: важно е кой преподава, как той е подготвен, как е подкрепен, както и какво е съдържанието, което преподава. Необходимо е да се създаде стандарт за качество в образованието, както е наложителна промяната в учебните програми. Не бива да се подминава и фактът, как се работи по квалификацията на учителите и как те да бъдат подпомогнати със съответните материали. В момента МОН и комисията по образование в парламента има единомислие за проблемите и решенията на тези проблеми.
