В Монтана има малко хора в политиката, които не просто говорят, а влизат в реален сблъсък със системата. Един от тях е Александър Димитров – общински съветник от „Възраждане“ и трети в листата на партията. Докато други в местната власт предпочитат удобното мълчание, той избира да поставя въпроси, които директно засягат хората – и често плаща цената за това.
Един от най-шумните случаи около него е свързан с обсъждането на увеличението на местните данъци и такса „смет“. По време на заседание Димитров се опитва да покаже какво реално се случва вътре в комисията, като документира процеса. Вместо отговори обаче следва напрежение, което прераства в скандал. Той става обект на физическа агресия и е изведен от залата – случай, който предизвиква сериозен обществен отзвук и поставя въпроса доколко е допустимо подобно поведение в институция, която трябва да работи в интерес на гражданите.
Позицията му по темата с данъците остава ясна – той е сред малкото, които открито се противопоставят на увеличението на такса „смет“ и допълнителното финансово натоварване върху хората. За него подобни решения трябва да бъдат обосновани, прозрачни и най-вече в полза на обществото, а не да се приемат без достатъчно дебат и яснота.
В работата си като общински съветник Димитров последователно настоява за повече публичност и достъп до информация. Той поставя въпроса гражданите да виждат как се вземат решенията, които ги засягат пряко, и да имат реален контрол върху местната власт. Именно тази линия на поведение го поставя в директен конфликт с установения начин на работа, но същевременно го прави разпознаваем като активен и неудобен за статуквото глас.
За неговите поддръжници той е човек, който не влиза в договорки и не избягва сблъсъци, когато става дума за защита на интересите на хората. За критиците – твърде остър и конфронтационен. Фактът обаче остава, че името му все по-често се свързва с теми като прозрачност, контрол върху разходите и противопоставяне на решения, които засягат пряко жителите на Монтана.
Сега Александър Димитров прави следващата стъпка като кандидат за народен представител. За мнозина в региона това не е просто политическа кандидатура, а възможност гласът на Монтана да бъде представен по-остро и по-ясно на национално ниво. Защото според хората, които го подкрепят, той вече е доказал едно – че не мълчи, когато става дума за обществен интерес.
